Сватба във Варна

Posts Tagged ‘романтика

Скъпи ми читателю на нашия сватбен блог, днес празнуваме хартиена сватба, тоест една година брак. Не знам защо наричат първата годишнина хартиена – дали защото бракът все още е крехък като лист хартия и това трябва да напомня на влюбените да го пазят като ценно бисерче. Или пък е вложено друго значение…не знам. Най – важното е, че сме заедно! Това е и датата, в която отбелязваме 5 години от нашата връзка. Много преживяхме за тези години и само Бог знае още какво ни предстои! Но сме заедно и това е най – важното, защото когато сме двама, трудностите не са толкова непоносими! И докато се обичаме и уважаваме, ще пребъдем и през годините като семейство. Обичам съпруга си и пожелавам и на двама ни още дъъълги, дълги години семеен живот.
Андрей Русев, обичам те! Радвам се, че съм твоя съпруга!
А на всички ви благодаря, че се сетихте за нас днес 🙂

Advertisements

За някои неща трябва време, за да се възстановят спомените ти, които са били заглушени от силата на кръвта, която бързотуптящото от напрежение сърце изтласква и се опитва да те държи на крака през всички онези напрегнати моменти преди, от и след сватбата.
Нямах ергенско парти, но събрах приятели на пейките на Морска гара, за да ги почерпя в последната ми ергенска вечер. Дойдоха няколко младежи от моята компания, както и от компанията на Роси, всички все още ергени. Нявярно скоро няма и да са такива, като се има предвид колко бързо лети времето.
На Морска гара, от страна на морето, е много приятно, тъй като е спокойно, няма шум на автомобили, няма музика, а само рибари, които опитват да уловят нещо. Рядко се среща някоя моторна лодка да профучи, а дори големите товарни кораби като влизат в пристанището са толкова тихи, че ако е тъмно не можеш да усетиш гигантските им корпуси как се движат, също има и дървени пиратски кораби, които се завръщат с мокрите до кости пасажери, преживяли бой с водни бомби.  Романтика с една дума.

Бях взел няколко бири и чипс, нямах идея да прекалявам с пиенето, но слънцето така напичаше към 19ч. въпреки, че вече залязваше, и студената бира добре смазваше тялото ми. А веднъж почнеш ли, събереш ли се с приятели, ти става още по-готино и не спираш. По едно време, когато вече се стъмни и охраната беше заключила входовете, оставяйки отворен само входа за салона, се бяхме поотпуснали и станали по-шумни. Явно сме пили до прозореца не на когото трябва, а именно на шефа на незнам на какво си, та ни помолиха да се преместим от другата страна, където нямаше гледка към морето. Ние обаче отидохме на фара до навигационната кула. Даже един изпратих „бирен куриер“ с колелото ми да зареди раницата с бира, че нещо намаля, и после доразредихме кръвтта си. Изненадата беше когато дойдоха Ева и Станислав. Не очаквах да се появи Ева, но беше приятна изненада. Таман щеше да заприлича вече на ергенско парти, но въпреки молбите ми и шеговитите ми подхвърлянки не ни направи стриптийз на самият фар. 🙂 Но не ми и развали и ергенското събиране.
Не е като по американските филми, ама и аз не съм американец, пък и голямата работа, сякаш и сега не мога да изляза с приятели и да отидем на стриптийз бар. А това че в повечето случаи хората се нафиркват на максимум на ергенското си парти – е, аз не мога да си го позволя поради това, че на сутринта ми беше сватбата. Някъде към полунощ изпихме каквото имаше и врътнах педалите на колелото към вкъщи.
На следващата сутрин, някъде към 10:25ч. казвах „Да“ на Роси и се подписвах на Удостоверението за брак.

В България понятието „меден месец“ е прекалено кратко във времето. Незнам какъв човек трябва да си, за да отделиш цялата полагаема годишна отпуска, и разбира се шефовете да те пуснат, за да изкараш един месец в почивка. Навярно трябва да си „нормален“ човек…хмм.

Първоначално мислехме да отидем в чужбина – примерно в Чехия – столицата им Прага, аз пък все си мечтая да се върна в Лондон, Роси бленува за о. Крит, по едно време нещо се спомена за Испания, но в крайна сметка, след един изнервен ден на работа, в който всичко ми беше дошло до гуша, усетих, че българската гора е нашето място, където искам да отидем. Веднага й звъннах на Роси и тя се съгласи – на почивка през лятото в Балкана. За една седмица.

Обаче чакай малко, ще се женя, по принцип нормално си взимам през годината 1 седмица отпуск, и си казах, че този път има специален повод да си взема 2 седмици отпуск. Като сложим и седмицата преди сватбата, ето ти три седмици отпуска. Почти като един нормален човек. Невероятно!

Решихме да ходим да видим Седемте рилски езера и Рилския манастир –  и двете туристически дестинации не присъстват в картата ми като „посетени“. Това ще се случи през първата седмица след сватбата. Смятаме цялата седмица да я изкараме по чукарите и сред гората. Да се заредим с енергия. Ще обикаляме от място на място и така. Докато ни писне. Предполагам, че един целодневен преход ще ни довърши и няма да искаме да катерим още върхове.

През втората седмица ще се спуснем по южното забутано Черноморие – под Бургас и двамата никога не сме ходили, то за какво, като плажа ни е на 5 минути от вкъщи? Но сега нали ще сме оборудвани с палатка и т.н., така че се надяваме да отрелаксираме.

Всичко ще се случва без да сме го планирали до подробности, така че преживяванията ще са на ниво – пък дано си изкараме яко!

После ще описваме пътешествието си!

Роси като активен член на младежкия БЧК

Роси като активен член на младежкия БЧК

Годината е 2003, датата е 1-ви, месеца Декември, час на снимката: 15.35h. Фотограф – не който и да е, ами самият АЗ!

Като фоторепортер през онези далечни времена имах задачата да отразя това събитие – Световен ден за борба срещу СПИН. Незнам дали тогава Роси ми е направила впечатление, но факт е че самата тя се е запечатала върху визуалната ми памет, и подсъзнателно онова червейче е развивало нещо, което ни е накарало година и половина по-късно да се изнамерим в нета и да излезем заедно.

За да направя тази снимка, докато Роси държи двата домата и краставицата (тук е въпроса защо точно тя ги държи!? 😛 ), аз съм бил приклекнал на едно коляно, на разстояние няма и 1 метър, взирал съм се върху самата нея, за да направя композицията…фокусирал съм.

И ето какво се получава, година и половина по-късно се запознаваме, тръгваме заедно и почти 6 години по-късно ще вдигаме сватба.

Светът е толкова малък! И всичко е толкова предопределено!

Това е най – трудния избор! На мен ми се наложи малко да пришпоря нещата, така че се отклоних от модела, в който се ВЛЮБИХ. А и не ми стоеше :(. Рокля си търся от ноември месец. Което си е твърде рано. Тук искам да предупредя бъдещите булки от Варна, че колкото и да са хубави моделите на модна къща Холидей Сона, жената (една мацка с къса коса и плътен глас), която продава в салона им, е меко казано ГРУБА и ме изхвърли като мръсно коте като разбра кога е датата. Можеше да го каже и по меко….. Но роклите им са много красиви! Харесват ми нещата и на бутик „СВАТБЕН ДЕН“. Ако не ви се обикаля, можете да разгледате сватбените салони около РИТУАЛНА ЗАЛА. Там можете да намерите абсолютно всичко, което ви е необходимо! От роклята до свещи и украса за чаши! Голяма част от предлаганите рокли са на бутиците от Асеновград, наричан още и „градът на булките“.  По – претенциозните от вас, които имат и повече възможности са роклите, предлагани в бутик LA SPOSA , където цените на роклите са между 1700 и 3000 лева. Повечето салони във Варна работят и с модели на клиентите си, но масово шият от гръцки и испански списания.

Средната цена на една хубава булчинска рокля е около 600 лв.  Това ви дава поне гаранция, че е добре ушита.  Много внимавайте за начина на ушиване! Историята познава случаи на разпаднали се рокли….  Друг вариант е да си купите рокля „втора ръка“ или да наемете. Можете да намерите настина прекрасни модели на много хубави цени! Просто се разтърсете из Гугъл. А в E-bay можете да намерите дизайнерси рокли за около $ 300.

Роклята, на която се спрях, е на бутик „А’ГРЕСИЯ“. През юли магазинът им ще се премести до РИТУАЛНА ЗАЛА.  Много мило отношение, много красиви модели на сносни цени.

Реагираха много бързо, тъй като се наложи роклята да се шие бързо и спешно. Даже я ушиха 2 седмици по рано от когато трябваше и сега ще си я гледам 1 месец в гардероба и ще и се радвам. Утре си я вземам, много съм щастлива! :):):):) Снимки ще гледате от сватбата, защото милото иска да запазя роклята като изненада 🙂

Сигурна съм, че всяка от вас ще открие „своята рокля“.  Успех, момичета!


Баланс байкове детски колела без педали каски Kiddimoto


Some Rights Reserved

%d bloggers like this: