Сватба във Варна

За последната ми ергенска вечер

Posted on: 13/08/2009


За някои неща трябва време, за да се възстановят спомените ти, които са били заглушени от силата на кръвта, която бързотуптящото от напрежение сърце изтласква и се опитва да те държи на крака през всички онези напрегнати моменти преди, от и след сватбата.
Нямах ергенско парти, но събрах приятели на пейките на Морска гара, за да ги почерпя в последната ми ергенска вечер. Дойдоха няколко младежи от моята компания, както и от компанията на Роси, всички все още ергени. Нявярно скоро няма и да са такива, като се има предвид колко бързо лети времето.
На Морска гара, от страна на морето, е много приятно, тъй като е спокойно, няма шум на автомобили, няма музика, а само рибари, които опитват да уловят нещо. Рядко се среща някоя моторна лодка да профучи, а дори големите товарни кораби като влизат в пристанището са толкова тихи, че ако е тъмно не можеш да усетиш гигантските им корпуси как се движат, също има и дървени пиратски кораби, които се завръщат с мокрите до кости пасажери, преживяли бой с водни бомби.  Романтика с една дума.

Бях взел няколко бири и чипс, нямах идея да прекалявам с пиенето, но слънцето така напичаше към 19ч. въпреки, че вече залязваше, и студената бира добре смазваше тялото ми. А веднъж почнеш ли, събереш ли се с приятели, ти става още по-готино и не спираш. По едно време, когато вече се стъмни и охраната беше заключила входовете, оставяйки отворен само входа за салона, се бяхме поотпуснали и станали по-шумни. Явно сме пили до прозореца не на когото трябва, а именно на шефа на незнам на какво си, та ни помолиха да се преместим от другата страна, където нямаше гледка към морето. Ние обаче отидохме на фара до навигационната кула. Даже един изпратих „бирен куриер“ с колелото ми да зареди раницата с бира, че нещо намаля, и после доразредихме кръвтта си. Изненадата беше когато дойдоха Ева и Станислав. Не очаквах да се появи Ева, но беше приятна изненада. Таман щеше да заприлича вече на ергенско парти, но въпреки молбите ми и шеговитите ми подхвърлянки не ни направи стриптийз на самият фар.🙂 Но не ми и развали и ергенското събиране.
Не е като по американските филми, ама и аз не съм американец, пък и голямата работа, сякаш и сега не мога да изляза с приятели и да отидем на стриптийз бар. А това че в повечето случаи хората се нафиркват на максимум на ергенското си парти – е, аз не мога да си го позволя поради това, че на сутринта ми беше сватбата. Някъде към полунощ изпихме каквото имаше и врътнах педалите на колелото към вкъщи.
На следващата сутрин, някъде към 10:25ч. казвах „Да“ на Роси и се подписвах на Удостоверението за брак.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Баланс байкове детски колела без педали каски Kiddimoto


Some Rights Reserved

%d bloggers like this: